НОВИНИ Още от времето на траките по нашите земи се е култивирало грозде и се е правило вино. Щастливци сме, че тук виреят различни сортове грозде, а сред традиционно българските са: мавруд, рубин, гъмза, памид, мискат, димят и други.
Лозарството е занаят и като всеки такъв си има тънкости. Изисква много практика, докато го овладееш, но и не малко теоретични знания относно спецификите за отглеждането на добра реколта грозде: място за засаждане, почва, климат, капково напояване, пръскане против вредители и резитба с качествени лозарски инструменти. Нека проследим някои от тях…
КАК ДА ИЗБЕРЕМ МЯСТО ЗА ЗАСАЖДАНЕ НА ЛОЗОВИ МАСИВИ
Изборът на правилното място за лозов масив е една от най-важните стъпки за успеха на насаждението. Подходящото местоположение влияе не само върху развитието на лозите, но и върху качеството на гроздето и добивите в дългосрочен план.
Обикновено засаждането на лози се извършва през есента - между края на октомври и началото на декември. Възможно е и пролетно засаждане (март - април), но то носи по-голям риск от засушаване и изисква редовно поливане.
Изложението спрямо слънцето и релефът на терена са определящи за микроклимата, а оттам и за успешното развитие на лозите. Южното, югоизточното и югозападното изложение са най-благоприятни, особено в райони с по-хладен климат. Те осигуряват добро огряване и по-бързо узряване на гроздето, както и натрупване на повече захари в зърната – нещо особено важно за винените сортове.
В по-топлите и сухи райони северното изложение може дори да бъде предимство, тъй като предпазва лозите от изгаряне. Това е особено подходящо при сортове, които узряват рано и при производство на бели вина, където прекалената захарност не е желателна.
Лозите виреят както на равнинен терен, така и по хълмове. На равни места лозите се развиват буйно, с повече листна маса и по-високи добиви, но качеството на гроздето може да бъде компрометирано - особено при винени сортове. От друга страна, хълмистите терени предлагат естествен дренаж, по-добро проветрение и по-равномерно узряване на гроздето. Тези условия са предпоставка за натрупване на повече багрилни вещества и захари, което прави плодовете по-подходящи за производство на качествени вина.
Освен това, на наклонен терен слънчевите лъчи достигат почвата под по-добър ъгъл, което спомага за по-доброто узряване на пръчките, по-висока устойчивост на ниски температури и по-нисък риск от заболявания като мана, оидиум и сиво гниене.
Лозата предпочита умерен климат с ясно изразени сезони. Вегетационният ѝ период трае около 200 дни, затова е важно есента да бъде продължителна и топла, за да узреят добре пръчките преди зимата.
Идеалната дневна температура по време на активен растеж е между 25°C и 30°C. При температури над 35°C растежът се забавя, а при над 40°C може да се получи увреждане на листата и зърната. От друга страна, лозата може да понася температури до -17°C през зимния покой, но при по-силни студове без сняг има риск от измръзване, особено при по-млади растения.
КОИ СА ЕСТЕСТЕВЕНИТЕ ВРАГОВЕ И КАК ДА ГИ ДЪРЖИМ ПОД КОНТРОЛ
Макар и устойчиво растение, лозата често попада под прицела на различни вредители и болести. Затова е важно да познаваме не само заплахите, но и полезните съюзници в нейната естествена среда.
Един от най-големите врагове на лозето в световен мащаб остава филоксерата - миниатюрен вредител, който напада корените и може да унищожи цели насаждения.
През втората половина на лятото, сериозни щети нанасят и осите. Те нараняват зърната, вкарват инфекции и предизвикват загниване. За да ги ограничим, се препоръчва редовно събиране на презрелите плодове.
Сред другите чести вредители са лозовият молец и различни гъбични заболявания. Всички те могат да се разпространят бързо при неподходяща агротехника или неблагоприятно време.
Въпреки че лозата предпочита да расте самостоятелно, без конкуренция, има растения, които ѝ влияят положително, ако са засадени с мярка и на разумно разстояние:
• Босилекът отблъсква някои вредители с аромата си.
• Копърът привлича полезни насекоми като калинки, които унищожават листни въшки.
• Ягодите увеличават биологичното разнообразие и помагат при задържане на влагата в периферията на насаждението.
Особено внимание заслужават розите, често засаждани в началото на редовете. Те се разболяват първи от болести като мана и оидиум, играейки ролята на „сигнална система“. Това позволява на лозаря навременно да предприеме действия и да пръска, преди вредителите да нанесат щети на самата лоза.
И като стана дума за… ПРЪСКАНЕ НА ЛОЗИТЕ
Правилно планираната и навременна растителна защита може да бъде решаваща за качеството и количеството на реколтата.
Първото третиране обикновено се прави още през март, преди пъпките да започнат да набъбват. Целта е да се унищожат зимуващите форми на вредители, преди да се събудят. След това започва активният сезон - от май до август, когато болестите и вредителите са най-активни. През тези месеци лозето се пръска на всеки 10-14 дни, в зависимост от времето и вида на препаратите. Това означава поне 6-7 пръскания на сезон, понякога и повече.
Особено внимание се отделя на маната, която през юни и юли се развива бързо при влага. Ако след пръскане с контактен препарат завали дъжд, е необходимо повторно третиране, тъй като активното вещество лесно се отмива.
За да бъде грижата ефективна, важно е да изберете подходяща пръскачка - такава, която ви позволява да работите удобно, без излишно напрежение.
Точно затова Hydro-Fix предлага нова серия пръскачки, създадени специално за нуждите на градинарите и лозарите:
• гръбни, ръчни, акумулаторни и хибридни модели
• обем от 1 до 16 литра, подходящ за малки и големи насаждения
• с удобни меки дръжки и омекотена гръбна част, които осигуряват комфорт дори при дълга работа
Пръскането предпазва лозето от болести и вредители, но за да се развива хармонично, лозата се нуждае и от правилен воден режим. А когато става въпрос за поливане, няма по-прецизно и щадящо решение от капковото напояване.
