НОВИНИ От години българските земи се славят като място, благоприятно за отглеждане на различни овощни видове - ябълки, круши, праскови, кайсии, сливи, череши и др. Знаем ли обаче кои са онези овощни култури, които имат най-голям потенциал за развитие в България?
Днес ви срещаме с човек, който познава отблизо тънкостите на овощарския занаят. Той е теоретик и практик. Отглежда посадъчен материал от ТОП сортове. Зорко следи световните тенденции в бранша.
За него овощарството е не само съдба, но и призвание. Нека видим от първо лице какво разказва за себе си и 30-годишния си опит.
Здравейте, проф. Личев. Разкажете ни малко повече за себе си. Откога се занимавате с овощарство и как започна всичко?
Казвам се Валентин Личев и съм агроном по професия. Завършил съм Аграрния университет в гр. Пловдив преди повече от 30 години, когато все още беше Висш селскостопански институт. Преподавам в същия университет, а през последните 10 години съм професор по овощарство и ръководител на Катедра „Овощарство“.
Теорията при мен винаги се е преплитала с практиката и затова преди 8 години реших да създам овощен разсадник.
Разкажете повече за този овощен разсадник. Къде се намира, колко е голям и какви дръвчета отглеждате?
Разсадникът се намира в землището на Перущица, на около 30 км от Пловдив. Заема площ от 30 дка, като тенденцията е да се разраства с всяка следваща година. Произвеждаме овощни дръвчета, които фермерите засаждат в своите нови овощни градини.
В отглеждането на кои култури сте наблегнали и защо сте избрали именно тях?
Произвеждаме дръвчета от различни овощни видове. Акцент поставяме обаче върху черешите и сливите, защото те са стратегически за България. Плодовата продукция, която се получава от тях впоследствие, носи на фермерите най-добри и гарантирани печалби.
Нека ги разгледаме по отделно. Кое е най-важното нещо, за което трябва да внимаваме при избора си на черешов посадъчен материал?
Винаги трябва да обръщаме специално внимание на подложката на дръвчето, защото от нея, наред със сорта, зависи количеството и качеството на продукцията. Най-добрата черешова подложка за нашата страна е махалебка ИК-М9. Тя придава на сортовете висока родовитост. Дърветата не страдат от късна несъвместимост и не загиват. Бих казал, че тя има много предимства в сравнение с която и да е друга махалебка.
Понякога използваме и други подложки, които са с умерен или слаб растеж. Те са ин витро произведени и обеззаразени. Използват се при създаване на интензивни насаждения от сортове за прясна консумация.
А какви са тенденциите в производството на череши и какви сортове отглеждате в разсадника?
Изборът на сорт е нещо наистина много важно. Той трябва да е в унисон с тенденциите за развитие на всеки един овощен вид в света, а що се отнася до черешите, тенденциите са две: плодове за прясна консумация и за преработка.
При черешите за прясна консумация плодовете трябва да са едри - с диаметър над 26 мм. Бъдещето определено е в едрите плодове, затова натам се ориентираме и ние с нашия посадъчен материал. Който може да произвежда едри череши за прясна консумация, ще печели. Който не може, ще трябва да се ориентира към сортовете за преработка…
Което ме води към втората тенденция: череши за преработка. Там изискванията засега не са толкова високи и към момента просто се изкупуват останалите плодове в България, които не стават за прясна консумация. Съгласно световните тенденции в черешопроизводството обаче, очаквам тази практика постепенно да се преустанови през следващите няколко години.
Вече има сортове като Бенжаминлер и Доленсеплер, които са специално селекционирани и се използват за преработка. Най-важното за тези сортове е, че имат много високо сухо вещество и висока захарност (до 30-31 единици по Брикс). Плодовете им не са толкова големи, но са много тъмно оцветени - черни. Имат висока плътност. Когато дръжката им се откъсне от плода, не изтича сок. Те в световен мащаб се изкупуват на значително по-висока цена, отколкото по-дребните плодове от традиционните десертни сортове. Ще дам сравнение със сортовете Ван и Бинг, които понастоящем се изкупуват за преработка. Те имат захарност най-много 22 единици по Брикс.
Нека се спрем и върху сливовите дръвчета. Какви са тенденциите там и какво е важно да знаят овощарите?
За прясна консумация основно се използват т.нар. китайско-японски сливи, но за съжаление в нашата страна климатичните условия не са подходящи за тях. Моята препоръка към овощарите е да не си губят времето с тях и да не ги засаждат.
Това, което тук можем да произвеждаме и да е перспективно, е да създаваме насаждения от сортове за прясна консумация от т.нар. домашна слива. Най-актуалният сорт през последните години е немския сорт Йофела. Това е вторият сорт в света, който е напълно устойчив на най-важната болест – шарка. Има доста високо съдържание на захари и може да се използва освен за прясна консумация и за преработка. Това е много важно. Ценното при сорта Йофела е също, че зрее по-късно, в края на септември и дори в началото на октомври. По този начин се разтегля беритбения период след основните други сортове като Йойо или Стенлей. Това позволява ритмично задоволяване на пазара и плодопреработващите предприятия с плодове от овощен вид, който е традиционен за нашата страна.
Що се отнася до сливовите сортове за преработка, най-известният и търсен сорт в света, с най-висока цена на плодовете, е френския сорт Денте 707. Той е с най-висока захарност от всички сортове в света. Плодовете от него в България и чужбина се изкупуват без никакъв проблем. Захарността на плодовете му е 30-31 единици по Брикс, докато на традиционния сорт Стенлей е от 19 до 21 единици по Брикс.
Всички сортове череши и сливи, за които говорим, ли ги имате във вашия разсадник?
Да, размножаваме именно тези сортове. Избираме тях, за да може хората, които създават с тях нови насаждения, да имат гарантирано изкупуване на плодовете в България, както и да могат да правят износ, ако пожелаят.
А как се грижите за всички тези дръвчета? Например, каква поливна система използвате?
Имаме инсталирана система за капково напояване, защото това е най-добрата възможност за един овощен разсадник. Позволява механизация на поливането. Полива се само в реда. Междуредието може да се обработва по всяко време. Поливната норма може да се нормира, да се внасят торове и т.н. Ние поливаме нашите дръвчета през 2 дни, за 2 до 3 часа.
Капковото напояване има много предимства. От една страна, икономисва вода и не се влияе от вятъра. От друга страна, поливаме само там, където е необходимо. Останалата площ може да се обработва и се поддържа по-чиста откъм плевели. Изобщо това си е напояване, което е съвременно и винаги ще има приложение в модерното земеделие.
А как пръскате вашите овощни дръвчета, след като те са толкова млади? Сигурно изискват специфични грижи?
Действително растителната защита за младите растения в един овощен разсадник трябва да бъде на високо ниво. Грижите за тях винаги са по-големи в сравнение с дърветата, които израстват в последствие. Що се отнася до пръскането, извършваме го с механизирана гръбна пръскачка. През активния сезон пръскаме през 10-12 дни, профилактично или по необходимост. Растителната защита трябва да е активна, за да бъдат здрави растенията.
Интересното при нас е, че взимаме и други фитосанитарни мерки. Целият ни блок е повече от 200 дка и всяка година засаждаме растенията от новия питомник на ново място, като за 8 години дори не сме се върнали още на първата площ. По този начин даваме допълнителна гаранция, че произвеждаме максимално здрави и чисти от зарази овощни дръвчета.
Каква е реколтата ви от лятото на 2019 г.?
Реколтата е сравнително добра. Дъждовете, които паднаха тази година, бяха повече от необходимото, но се справихме с малко по-активна растителна защита. Очакваме добри резултати през ноември, когато е оптималният срок овощарите да засадят своите нови дръвчета.
Какъв съвет бихте дали на по-младите и неопитни овощари?
В следващите години производителите трябва да се ориентират към овощни видове, които са икономически ефективни и имат гарантирано изкупуване. Такива са именно посочените черешови и сливови сортове. За прясната консумация трябва да са едроплодни, родовити и плътни, а за преработка – с високо сухо вещество и висока захарност.
Младите овощари, които сега навлизат в бранша, трябва да заложат на сигурни варианти, от които гарантирано ще спечелят, а аз ви споделих кои са тези възможности за България.
Разбира се, че са вкусни и останалите плодове, които имаме в България, но моето мнение, е че от тях (ябълки, круши, дюли, праскови и др.) е почти невъзможно да се прави износ. Това, което се произвежда от тях, е за месна консумация, а изкупуването на плодовете не е гарантирано.
--------------------
Материалът е част от рубриката „Практиците споделят“ на Хидростаб. В нея ви срещаме с интересни хора от света на лозарството, винарството, градинарството, овощарството и строителството, които разказват своите вдъхновяващи истории и споделят част от знанията си.